На Мето

кьошето

Сока в сокаците на Ница

1 comment

На умиляващо място попаднах.
Разправят, че агломерацията Ница - Антиб (да се броят Кан, Сен Тропе и други такива упадъчни места) била най-скъпия край на Франция.
Да не говорим, че наоколо е Монако!
НЕ, да говорим! Първата кола с регистрация от Монако, която срещнах по пътя, беше едно старо клио, малко по-старо от нас :) И изпитах исконно чувство на гордост. Така де, току виж сме задминали някой тлъст, стар и богат екстравагантен тип, който се търкаля с 20-годишна кола (разбирам да беше жена). Та за такива извратени богаташки вкусове ми е думата.
А, и за да завършим локализирането на историята - точно над Монако има едно селце, Тюрби се казва. За него разправят, че било митично скъпо. И французите го използвали в езика си - "ти да нямаш имот в Тюрби?" като все едно "ти кат' си роден на жълтите павета / Банкя / Сирищник (излишното да се задраска), и к'во".
А то, горкото селце, съвсем мизерно - просто седи на един хълм с половин кула, построена навремето от Август, и гледа жално към Монако. Барем море да имаше или поне средновековни улички... Не мога да ги разбера тия извратени богаташи. Ма пък щом някой си купува апартаменти в Слънчев бряг, кво пък...
Аз пък няма да ги светна за далееч по-красивото Пейон, което видяхме същия ден.
Да се гърчат в неведение!
Та, всичко това е от една страна.
От друга обаче, е много трогателно как в Ница пробутват на туристи и не само, типичното си ястие сока, което си е чист качамак, но от нахут.
Странна работа, арабите едва ли не основно нахут мухат, но никога не им е хрумнала щастливата идея да вземат да го запекат малко, след като го смелят.
Ей на това му викам европейско технологично мислене: съвсеем малко стига, за да се превърне хумусът в качамак :)
Та, този хляб за бедни, както са му казвали (май в уикипедия го четох) се прави на мноого тънък пласт върху голяяям сач, яде се веднага щом излезе от фурната, САМО с черен пипер и пръсти. Ефектно и страашно засищащо.
И е направо странно колко му се радват хората тук - дали защото е само 2 евро, докато и най-смотаният дюнер околвръст (за съжаление още не съм намерил като на нашите араби, аллах да увеличи дните им) започва от 5 кинта, или по сантиментални причини, но е факт.
В дванайсет офисите се изпразват (познато, нали?) и пред сокачийниците се спретват едни опашкии, да не ти е работа.
Разликата с нас ли? Амии - тук хлопват кепенците задължително в 12, не по-рано, не по-късно (не знам фиестенци как бихме издържали в тия нечовешки условия :) ). И ядат на воля чаак докъм 1 и половина.
Вярно, не са стигнали в кулинарните перверзии дотам, че да си пожелават след ядене подобно на гърците "Добро храносмилане!", но това е друг разказ.
Та за сока ми е думата. Още не сме намерили най-доброто място в сокаците на стария град, но пък знам рецептата:

(за 8 души)
250 гр. паста от нахут
6 супени лъжици зехтин
сол на вкус
черен пипер (за подправяне на готовото ястие)

Общо време за приготвяне: ок. 15 минути

Печене: 7-8 минути

Приготвяне:
В дълбока купа изливаме чаша студена вода. В нея сипваме нахутената паста заедно с половината зехтин и бъркаме енергично, за да не стане тестото на топчета. Трябва да получим тесто, малко по-плътно от това за палачинки.
Междувременно загряваме за 10-ина минути фурната поне на 220 градуса. Подготвяме сач (или друг подходящ съд за печене), като намазваме дъното му добре със зехтин.
Слагаме сача само със зехтин за пет минути във фурната.
Когато го изкараме, сипваме бързо тестото и го разпределяме по целия съд.
Запичаме за още две минути, като преместваме сача по-високо (близо до грила).
След това включваме термостата на позиция грил и печем още 5 до 7 минути, докато получим златиста коричка. Може дори да загори леко.
Накрая поръсваме с черен пипер.
Яде се в добра компания и задължително с омазване на всички видове пръсти.
Айде, че огладнявам, а имам да гледам места за ходене тая събота и неделя. Че и избори идат.
Аа, да - само да завърша портрета на околността, като кажа, че тук е бастион на сарко, льо пен и подобни отрепки :)
Пропуснах да видя дали някой от буржоазната им клика не е ял показно сока, за да спечели местния вот. Ама пък по телевизията ще кажат, ако се случи.
Макар тук и телевизията да не прилича на нашата. И да заслужава отделен текст :)...

1 коментар:

  1. Още не съм намерила най- доброто място за сока в Ница, но пък вече знам къде НЕ бих се върнала за втори път:


    René Socca

    2 Rue Miralheti, Vieux Nice,
    06300 Nice

    Намира се в стария град. Соката е доста дебела и не добре изпечена, да не кажа сурова. Колкото и пипер да й се сложи, не става! Освен това, ако искаш да ядеш на място, трябва да седнеш на дървените масички до кофите за боклук. Веднъж прилъган да положиш седалището си, биваш притеснен от табелата" Ако консумирате на място, трябва да си поръчате напитка"!!! Няма как- иначе ядеш на крак!...

    ОтговорИзтриване